Инстут за модерен консерватизъм

Последните няколко месеца от европейската политика са наситени от дълбоки размишления относно бъдещето на континента. Кризата с еврото размества цялата икономическа архитектура на съюза и е на прага на формира нови правила за функционирането на еврозоната. Влизането в сила на Лисабонския договор отприщи силна реторика за нарасналата способност на ЕС да се справя с глобални проблеми и императива за по-убедителна позиция в новия, разместен свят. След края на провалената Лисабонска стратегия за конкурентоспособност пък сега започнаха много интензивни дебати относно Европа 2020, която трябва да обърне съюза към предизвикателствата на бъдещето и да формулира няколко политики, които да го адресират. Според тази програма после ще бъде структурирана и бъдещата бюджетна рамка на ЕС. Отделно от тези успоредни дискусии за бъдещето на Европа преди няколко седмици приключи работа и „групата за размисъл” към Европейския съвет, която работи от 2007 година и чиято основна задача бе анализ и предложения за посоките, в които следва да се развива организацията с оглед на проблемите на 21-и век и нуждата от по-активен, по-ефективен, по-полезен на гражданите си Европейски съюз.
Минорният тон на доклада на „групата за размисъл”

Общата международна среда, която описва доклада поставя Европа в изключително притесняваща роля. Към вече традиционните рискове за развитието и сигурността като заплаха от тероризъм, организирана престъпност и пролиферация на оръжия за масово унищожаване сега след кризата биват добавени още няколко тежки проблема. Сред тях са: глобалната криза, намалената конкурентоспособност на европейската икономика, постоянно застаряващо население, разклащане на устойчивостта на социалните модели на контенинта, климатичната промяна, нарастващата енергийна зависимост, изместването на изток на производства и спестявания. Това формира сегашната ситуация, която принуждава групата да определи цялостната ситуация като притеснителна и изискваща бързи и решителни действия.

Най-общо, трудността се вижда в две посоки. Първата е свързана с запазване и нарастване на просперитета на „стария континент”, който е поставен на изпитание в гореописаната ситуация. Вторият много съществен елемент е способността на Европа да бъде формиращ, моделиращ субект в сложната глобална среда. Ако първото е важно за самото съществуване на сегашните европейски модели, то втората тема е решаваща с оглед осигуряването на нови ресурси и позиции. Въобще, подобна структура може да бъде видяна в повечето настоящи документи и дебати на ЕС. От една страна е желателното състояние, целите на различните мерки и стратегии, а от друга е големия въпрос за способността, капацитета на организацията да постигне тези цели. Подобен акцент през изминалите години бе доста по-малко наблюдаван, поради голямата увереност, която съюза имаше в собствената си способност да постига резултати в един глобален свят, който до голяма степен е създаден и управляван от него. Следкризисният свят обаче изглежда доста по-различно и затвърждаването на новите сили в света, както и относителното намаляване на тежестта на САЩ заедно с нейното преформулиране на приоритетите на изток от Европа, създават нова ситуация. В тази нова ситуация политическата и институционална способност на Европа да действа заедно, целенасочено, с ясни идеи и цели става решаваща. Дебатът за важността на Лисабонския договор следва да бъде оценен в този контекст. От друга страна, проблемите с ратификацията на договора карат европейските политически елити да бягат от мерки и политики, които предполагат промяна в него. Това доста ще ограничи възможностите за ефективно управление на сегашните проблеми, особено по въпросите на еврозоната, където възможностите за решения в настоящата рамка започват да се изчерпват.

Политическият императив за действие

Докладът на „мъдреците” настоява на пълното разбиране за ключов момент в европейската история от страна на политическите елити в съюза. Глобалната криза и развитието на процеса на глобализация в нови посоки са ключовите причини за това усещане за разделност, което ги навестява в момента. Съвсем реалистично обаче е отбелязана нуждата от дебат в много широки рамки: политици, граждани, бизнес, заети и т.н. С други думи, преминаването в нов етап от развитието на континента предполага нова „социална коалиция”, която да формулира и подкрепи нови цели, както и мерките необходими за тяхното постигане. Епохата на „високата дипломация” в европейските отношения вече отмина и тя постепенно става част от вътрешната политика на страните-членки. В този смисъл, изграждането на тази коалиция е ключово условие за предприемане на следващите стъпки в европейската интеграция. „Чистата карта”, на която разчитаха политическите елити вече не е факт и ключови обществени групи следва да активно ангажирани оттук нататък. В по-широк смисъл, сегашната криза следва да бъде използвана за узряване на общественото мнение в Европа за важността от промени в политиките на ЕС.

Ключовите посоки на действие за ЕС

Най-непосредствено внимание следва да бъде обърнато на финансовата криза и нейните последствия. „Мъдреците” препоръчват тежестта на бъдещите действия на съюза да бъде към средносрочни цели, които ще имат за задача да избегнат ситуация, в която „стария континент” е сред губещите от новия световен ред. Сред най-важните, но и най-проблемни области е укрепването на икономическото управление на ЕС като тук продължават да съществуват поне две разбирания за това какво следва да се случи: (government: по посока създаване на фискален съюз и максимално общо управление на икономиките и governance: подобрен мониторинг и регулации и единствено повече координация на икономическите политики на страните-членки). „Мъдреците” предлагат по-радикален подход като настояват, че основното напрежение идва от едновременното съществуване на монетарен съюз, но и отделни, различни икономически политики. Намаляването на различията по отношение на конкурентоспособността се предлага да стане условие за членство в еврозоната, но и тук не е ясно дали това може да се случи без промяна в първичните договори, за каквато няма апетит в момента.

Втора важна тема е тази за финансовите регулации, но тук теренът, по който се движи анализа е обект на широк политически консенсус. Той се състои в поне две тези. Първата е, че кризата е „родена” в САЩ и нейната динамика и корени са там. На второ място стои убеждението, че кризата е причинена от недостатъчна и некачествена регулация на финансовите системи, което следва да бъде коригирано в максимална степен. Това е вече видимо по отношение на европейските регулаторни органи, както и регламентирането на рейтинговите агенции. Все пак, ЕС вижда себе си като самостоятелен играч във формата Г-20, където през последните години протичат основните дебати по отношение на глобалната криза.

Групата на „мъдреците” препотвърждава важността и на друга европейска теза - тази за социалната пазарна икономика. Нейното запазване и развитие се приема като ключово за устойчивостта на съвременните общества на континента, а основния инструмент за това ще бъде стратегията „Европа 2020″. Ключовите настоявания тук са приемане на нов метод на работа, който има по-задължителна функция. Сега тук действа „отворения метод на координация”, който е „мек” инструмент и при него предлаганите мерки и поведения не се задължителни и обвързани с наказателни процедури. Към настоящия момент няма съгласие за подобна промяна. Другото важно настояване е неосъществените реформи от Лисабонската програма да бъдат продължени, независимо от това какво точно ще се окаже в окончателния вариант на „Европа 2020″.

Изключително важен е акцента върху темата за икономиката на знанието. Европейските „мъдреци” приемат за даденост решаващата важност на икономиката на знанието за бъдещия просперитет на континента. На практика, бъдещият просперитет лежи върху не/способността да генерираме качествени продукти в този сектор. Поради тази причина, основен политически акцент следва да бъде поставен върху развитието на човешкия капитал, който се явява стратегически ресурс в новата икономика. От гледна точка на различни политики, това развитие може да се случи през няколко такива: развитие на изследванията и развитието, инвестиции и реформи в областта на образованието, както и развитие на професионалното обучение. Тук ЕС предвижда цял набор от инструменти като дори разполага идеята за собствен източник на приход именно в този контекст. Това е интересно, знаково  решение от страна на „мъдреците” и дава ясна индикация в каква посока и с каква амбиция ще се движи европейската политика. Предвиждат се средства и по линия на европейския инвестиционен фонд и европейската инвестиционна банка. От гледна точка на подкрепата за тези промени, съюзът следва да ангажира предимно частния сектор и бизнеса. Подобен акцент в документа е много важен, но все пак остава ключовия въпрос за липсата на правомощия на ЕС областта на образованието. На практика, този сектор може да се окаже в основата на бъдещи разговори за нов трансфер на правомощия по посока на ЕС, макар че такъв дебат ще бъде изключително тежък за голяма част от страните-членки.

Други ключови параметри за бъдещето на ЕС, на които е отделено внимание са единната енергийна политика, борбата с климатичните промени, както и справянето с демографската криза на континента. Тази група въпроси е по-скоро маркирана като теми и в нея не присъстват съществени идеи и предложения за политики. Все пак, има някои интересни предложения като дискусия за необходимостта от повече, но и по-сигурна ядрена енергия, развиване на стимули за развитие на алтернативните източници на енергия. От българска гледна точка е важно споменаването на нуждата от диверсификация на източниците на енергия, макар това да е със силно пожелателно звучене. Демографската криза се третира не като отделен проблем, а като част от голямата тема за устойчивостта на обществата. Поддържането на системите за здравеопазване и пенсионна ще става все по-трудно на фона на нарастващите нужди от средства за стесняващата се база от заети. Управлението на този процес става императивно, макар и тук ЕС да не разполага със сериозни правомощия, програми и ресурси. Легалната имиграция е въведена като тема тук, независимо от обществените очаквания, че по време на криза навлизането на имигранти ще бъде като цяло ограничавано.

Лидерство за промяна ?

Докладът на „мъдреците” е много внимателен, за да провокира и без това интензивните битки за влияние вътре в институционалната структура на ЕС, която стана още по-сложна след приемането на Лисабонския договор. Опитът на авторите е по-скоро ориентиран към очертаване на областите, в които следва да се развие европейската политика и не се занимава с това кой точно трябва да е водещ фактор. Все пак, те правят уговорката, че предлаганите идеи не предполагат промяна на първичните договори. Това е нещо, което следва да бъде поставено под съмнение като подобни промени са очевидно необходими за реализацията на идеите за икономическото управление на съюза, както и нарастващото желание за намеса във въпросите на образованието, неговата структура и задачи, модусите на сътрудничество с останалите страни-членки или частния бизнес. Имплицитно се критикува и сегашния начин на финансиране на съюза, който остава недобре обвързан с общите цели на организацията, общия недостиг на ресурси и лошото им разпределение по пера. В резултат на доклада на „мъдреците” подобни критики предстои да бъдат развити най-вече по време на преговорите за нова финансова рамка, както и при новото подреждане на приоритетите, които да бъдат директно свързани с големите задачи, очертани в него.

Предлаганият документ обаче еднозначно разполага отговорността за излизането от кризата в ръцете на европейския съвет и еврогрупата, която управлява еврозоната. Сътрудничеството с комисията и Парламента е препотвърдено, но подобно настоятелно твърдение за водещата роля на съвета прави впечатление особено на фона на новата, по-силна роля на Парламента в общата структура на съюза. Това разделение на труда определено дразни европейските депутати и ръководството на тяхната институция. В поведенчески смисъл, това се изразява в активната роля на комисията по отношение на мерките за излизане от кризата, където тя открито се конкурира с работната група към президента на ЕС, ван Ромпой. Все пак, подобна конкуренция може и да бъде считана като полезна, защото дава гъвкава платформа на няколко нива, където се водят успоредни дебати. ЕС продължава да бъде странна политическа конструкция, в която много от критериите от националните политически системи не са със същата валидност. Изработването на кризата е твърде сложно начинание, за да бъде осъществено само в една от институциите на съюза. Общата работа по тях ще осигури по-висока легитимност на крайните резултати. От това ЕС ще спечели.